...Продаваме си алкохол, цигари и наркотици на 13-годишни, пускаме ги по баровете; има изнасилени, убити, малтретирани ..Корупцията, кражбите , проституцията..всичко си е на ниво..А на господин ПрокурорЪТ на Пазарджик, видиш ли, му пречат гейовете..щото носят разврат в иначе така порядъчното ни общество.. Развалят морала..

 

Ми то хубаво, Г-н Прокурор, ама не може всички проститутки в Пазарджик да са хетеросексуални..Първо трябва да махнете проституцията, пък тогава гейовете-развратници… Скоро и красиви ще вземете да ги искате … Е , няма как просто..

 

И откога прокурорите , гледайки си тихичко отстрани на какъв хал сме( а прокурорите , ако не греша, имат общо с това) , да питам , взеха толкова пък да разбират от морал..Явно в Пазарджик са си решили вече проблемите с престъпността , та сега мислят и за морала. Хвала! Хвала на такива люде!

 

Сега , като си покрият гейовете в Пазарджик(щото те няма как да изчезнат!!) , и като вземе да стане един примерен град ..ехаааааааа… птички ще пеят , децата ще играят по улиците необезпокоявани от нищо…А господин ПрокурорЪТ ще е спокоен..

 

P.S. Няма да гледам новини, че ще се скарам с телевизора…

И аз  (като много други изморени от действителността хора- аз както неведнъж съм го казвала,  съм не просто изморена- изтощена съм от нея... )  съм се абстрахирала от грозния ни и  кален свят- не гледам новини, щадя си емоциите и чакам да открият лекарство срещу рака и СПИН-а , за да си включа телевизора с кеф. Като го направят, ще си купя, обещавам. И вестници не купувам, и в сайтове за новини не влизам...Защо ми е да гледам мръсотията, която ни е заляла, когато има толкова красота по света. Сигурно затова се усмихвам малко повече от мнозинството хора..
Вчера на гости ми дойде приятелка, носеше вестник... с подробен разказ за две годишното дете, изнасилено от баща си. Цяла вечер стоя отворен..не посмях да я прочета статията, просто не мога да приема такива неща. И не можах да заспя дори само от няколкото думи преразказ на дружката. И не ми идват сили да се усмихна не прекрасния ден , на слънцето, което чакам от месеци... От сутринта започнах да препрочитам разни статиики на каквавъзраст започваме да помним и очите ми се пълнят при мисълта, че има такива хора.. Хора ли са изобщо...
И няма да кажа, че нямаме закони, че само у нас е така.. защото не е така.. Най-напредналите страни са на първо място по битови и сексуални престъпления.. защото колкото повече градим външния си свят, толкова по-празни сме отвътре ..и изродени ..и болни.. Да , всички ние- щом има един, двама, трима такива, значи на цялото общество нещо му има. И не е само до закони.
Пък и моралът, той не се пише в законите. Моралът е записан там, горе,  на небето.. Дано да е  , че не знам какво ще е това земно наказание, което да изтрие разврата,  гнева, срама,  мизерията от душите ни. А уж създадени по твой образ и подобие..Какъв образ, какво подобие??!! По-изродени от това може ли да станем ? То ние вярно сме тръгнали в грешната посока, ама докъде можем да стигнем? И се питам като  Достоевски: "Ти кръст не носиш ли, дяволе?". Страх нямаш ли?
В такива дни ми отива човеколюбието по дяволите..буквално.. Бяга ми фразата "душите,  ни клетите".. Вземи ги, Боже, ние и без това не ги ползваме..няма ги , празни са ..не са души това.. Гнойни рани, гангренясали, даже не болят вече.. И апокалипсис ни е малко на нас.. не ни трябва спасение, ние отдавна сме изгубени. .

Ух, ама как ми действа тоя празник... И съм сигурна, че не само на мен... Всички приказки колко е комерсиален , как трябва да се обичаме не само на Свети Валентин, плановете на самотните почетат виното, а не Любовта..абе , не минават.. действа ми и това е.. Защото по-голяма от нея няма.. Вече си представям една приятелка как ме цитира : "Нали от хляба нямаше по-голям ?" :) Ама тя Любовта си е храна за душата , че и виното, и пиянството..и глада на сърцето , и жаждата дори.. Болестта и лекарството...  ..Нимфоманията на душата . И ако има лек за нея  , не го искам. И даже да боли..нека боли бе... Щом е за любов, си струва.. И даже да съм сама , ще сипя вино и ще пия за любовта ..Да, ще я празнувам, дори когато я няма. Да я няма? Глупости говоря.. тя си е в нас.. В себе си я намираме.. Еееех, Любов .. Благодаря на Бог, че те има.. А, да ..И Бог е любов.. Всичко е любов..

Винаги съм искала да се справям сама..Още като дете. Не съм мечтала каква ще стана като порасна, мечтаех да стана голяма. Не исках никой да ми помага, дори в писането на чертички и ченгелчета, защото най-хубаво е да се справяш сам..като големите. И сега като голяма искам да се справям сама...борих се и се боря за онази скромна лична независимост, за свободата ми да мисля,  решавам, избирам и действам сама.
 И тъй като с времето тази задача далеч не става по-лесна, а напротив.. се уча .. Греша, забравям грешките, пак греша ..и току виж съм научила някой урок .. И уж се опитвам да не искам помощ, а все се оказва, че без помощ не става.. Или пропускам някой урок, или е прекалено трудно само по себе си..Или въпреки научените уроци..аз просто не мога да се справя.. Последното се признава трудно... Заставаш първо пред себе си, поглеждаш иронично собствените неудачи и макар да не ти се иска, признаваш очевидното..Да , ще трябва да вдигнеш телефона и да поискаш проклетата помощ.. Мариус Куркински  беше казал: "Единствената подкрепа, която приемам , е финансовата" Добре, че се шегуваше... Щото и от  духовната подкрепа си има нужда, бе ... Предпочитам да давам подкрепа, да получаваш такава те прави някак слаб, малък, ненаучен. Та вдигам телефона, събирам последното достойнство и започвам да обяснявам .. "Говори по-високо, не те чувам". Е как да ме чуеш, аз съм там долу, в тревата, даже по-ниско.. Не успях.. Пак. Провалих се. Пак. И май ми олеква. Признах го. Пред теб и мен. Имам нужда от помощ. Чувствам се добре, въпреки покровителствения глас отсреща: "Ама спокооооойно, не се притеснявай"..  Их, че спокойствие.. И както беше  казала  бабата на един приятел, който завел момиче у тях за нощта и на сутринта я подканил да опита закуската, да не се притеснява : "Тя ако се притесняваше, нямаше да дойде" ..Та и аз така.. Явно не съм се стреснала особено. А ми е едно тегаво, криво.. Нали за това се борих, нали за това се  учих..само записки дето не съм си водила какда се справям сама.. Ама на теория е много по-лесно..
И се оказва, че сами няма как да се справяме.. Че независимостта е химера.. някой я е измислил, за да има за какво да се борим.. а всъщност наистина сме социални животни и не можем сами. Че да се учим е самият ни живот... и е твърде вероятно мъдростта, която уж сме натрупали да не влезе в употреба, защото не тя , а самия процес на научаване има значение. Хората, които са били до  нас по време на "уроците"...
 Да, без малко да забравя да благодаря за помощта.. Благодаря ти искрено, въпреки че не личи по сърдития ми глас. На себе си се сърдя. Но  оценявам подкрепата. А ..дали без нея нямаше да се справя сама..да се науча да се справям сама ?!

.. Ставам на 25 .. :) Ми..супер е да ви кажа ...още не се притеснявам, че остарявам, около мен винаги си е купон, въпреки всички проблеми и сблъсъци с реалността .. Всъщност проблемите идват точно с моя абсолютен отказ да се срещна с Реалността.. И на 25 съм си все така размечтана, полетяла, неосъзната , хаотична и даже объркана , колкото и на 17... Тва сигурно не е много хубаво за  човек на 25, но пък кой е казал , че зрелите и мъдрите са по-щастливи ? Не знам дали съм щастлива, хората сме устроени никога да не сме ... все да недоволстваме... Но има моменти, когато се замисляш, и си казваш, че няма какво повече да искаш, че това което имаш, е богатство. И пак , въпреки всичко( няма да мисля днес за окаяното си ежедневие) , аз си мам моето богатсвто- моите приятели ...
  Много исках нова квартира .. не друго, а просто място където малко от малко да се чувствам с свои води - да има място за една проклета саксия и да не развалям приятелство от толкова години, щото не затварям вратата ..  ама всичко е така свързано с пари, със срокове, с други хора.. че нещата се отложиха с месеци ..и като всяко отложено нещо.. го искам все повече и повече :) И сега , когато това тъй бележито събитие( пишейки това ..хич не се чувствам жалка... ) се случва.. десетина човека се отзоваха за боядисване , пренасяне , подреждане и разни други такива дейности, които,  така или иначе, един доста надъхан и упорит  млад  човек може сам да си свърши... И тъй като ми е време за размисъл..ставам на възраст, все пак! -трябва и тва да се случи все някога :) .. та се замислих за това същото богатсво, което ние си създаваме сами , и което топли душата, дори когато нямаш къде да живееш ..
 И ми се иска да благодаря за приятелите, които имам , които биха  ме разбрали, дори когато не ме разбират... Благодаря на тези, които бяха до мен през годините,дори когато не бяха до мен , на тези които от години са с мен, дори когато съм нетърпима,   на  приятелите , които се появиха , ей така , в  ежедневието , последните 1-2 години, а вече знам че винаги ще обичам ; и благодаря на тези , които познавам от съвсем скоро, но са до мен :) Прекрасно е , наистина ...
 На 25 съм- май вече съм с изграден характер :) и не толкова изграден живот ..но ..  имам приятели като сбъдната мечта,  все истински, прекрасни хора ... И ако заслужавам такива приятели.. то значи не съм случайна на тази земя...

Усмихвам се, напук на всичко, напук на всички - толкова силно вярвам в способността си да се преборя с болките , с трудностите, с шибаните Сатурнови дупки... Искам да крещя , а се усмихвам ..искам да избягам , а не помръдвам ..И както казваше един поет "не мога ла плача, да лая, да цвиля ... " само се усмихвам..Нося си усмивката  като усмирителната  риза, която ме спира да бъда себе си- да си позволя поне за момент да съм Аз, Тъжната, Аз, която плаче...
 Вече е неестествено... Спрях да нося червило- избягвам приликата с онези клоуни, които всъщност навяват само тъга, защото всички знаят че на тях всъщност не им е весело. И за какво ли да им е весело - в кратките моменти в които се появява причина да се усмихнеш истински, така , че и душата , и очите да се усмихват.. изчезват - като въздуха на балона, който тъжният клоун разнася , и , който , забравен в някой ъгъл, останал с мъничко облаче розова надежда в себе си , но изгубил формата и блясъка .. ..Остава само калъпа за усмивката, кух и жалък...
 Усмивката била първата стъпка към щастието.. Аз самата обичам да го казвам, даже го повтарям като папагал.. но си оставам на първите стъпки , а пътя си стои все така неизвървян..и аз в началото му- все така усмихната, въпреки всичко...


 

MY WAY -едно невероятно изпълнение :)



And now the end is near
And so I face the final curtain
My friend I"ll say it clear
I"ll state my case of which I"m certain

I"ve lived a life that"s full
I traveled each and every highway
And more, much more than this
I did it my way

Regrets I"ve had a few
But then again too few to mention
I did what I had to do
And saw it through without exemption

I planned each charted course
Each careful step along the byway
And more, much more than this
I did it my way

Yes there were times I"m sure you knew
When I bit off more than I could chew
But through it all when there was doubt
I ate it up and spit it out, I faced it all
And I stood tall and did it my way

I"ve loved, I"ve laughed and cried
I"ve had my fill, my share of losing
And now as tears subside
I find it all so amusing

To think I did all that
And may I say not in a shy way
Oh no, oh no, not me
I did it my way

For what is a man what has he got
If not himself then he has not
To say the things he truly feels
And not the words of one who kneels
The record shows I took the blows
And did it my way

Yes it was my way

Коледа, празници ... равносметки, пожелания, нови надежди.. Пожелаваме си здраве, топлина, блгополучие.. Обаче аз съм си аз и пожелавам  най-вече Любов.. Много и силна, разтърсваща, единствена..
  На приятелите ; на хората , които са до мен, дори когато не са с мен ,  какво по-хубаво да пожелаеш от Любовта :)

  На Елена и Мирко, които я откриха като малко чудо до себе си и в себе си и идната година ще я преоткриват пак и пак в прекрасните предстоящи моменти.

 На Патрик  и  Десислава  (смея да кажа семейство  Рингвалд) , които въреки плановете за онова неясно нещо, Бъдещето, вече знаят, че най-важно е да бъдат заедно, независимо къде... и които тази година ще прекарат първата красива семейна Коледа.

 На Данчо и Виктория, които "изминаха" толкова хиляди мили до Любовта, за да създадат едно прекрасно, красиво и силно семейство.

 На Кати и Стоян , родените един за друг. По-точно няма как да го кажа :)

 На Влади и Ивелина,  които само те си знаят колко време, усилия и копнеж от разстояние им отне да бъдат заедно и да прекарат празниците в уюта и компанията на другия.

 На Румяна и Ачо, на които Алекс доказва всеки ден, че си е струвало. Струвало си е да отпаднат съмненията, да се борят с трудностите; да бъдат заедно.

 На Диана, която може да бъде заслужена само от истински човек...и аз току така не я давам ... и вярвам, че тепърва и предстои да го срещне , ако досега не е ;)

 На Анелия, която макар понякога да я отрича, ще намери човек, който да заслужава нейната обич и мястото в огромното й сърце.

На Десислава, която преживя страхотни мигове тази година , и тепърва ще преживее още повече и по-хубави , защото е до човека, който обича. ( клипчето долу  е с Джони Деп - другата голяма любов ;)

 На Нинка, която съм сигурна, че ще я срещне, ще я познае ( и няма да има нужда да опознава, анализира, обмисля), защото ще бъде Истинската.

 На Стоян ..абе ..., той нека живее и дивее, а тя,  Любовта сама ще го намери- никой не е избягал от нея :)
 
На всички ви  пожелавам много, ама много любов, нежна и красива, единствена и вечна :)

Весели празници и Щастлива Нова Година :)






 

Скитах из объркани мисли.
Наскитах се на разуми и емоции.
Сега се прибирам при себе си.
Сърцето, издраскано,
от тръни и болки,от нокти на страсти,
уморено от празни мечти,
си почива от дългото търсене.
И след чуждите черно и бяло,
откривам- чак накрая на пътя
топлото, свое,
неподправено сиво.
И макар твърде късно
ще поседна при себе си. Чаша вино?
Нека тихо празнуваме
мойто завръщане.

25-ти март. Или 39 дни след смъртта. Душата още не си е отишла. Казват че 40 дни след смъртта отивала някаде другаде. Трябва да е нещо като чистилище. Не знам още. И това ще видя.

Всъщност смъртта не отнема възможността да виждаш красотата. Виждам я още. Красотата на живота, синьото на небето, усмивките. Дори цветята , които донесе на третия ден след смъртта. Всичко си е както преди. Даже по-красиво. Е, сега имам възможността да наблюдавам спокойно, да виждам всичко ясно.Не е тъмно, не е толкова страшно, колкото го описват. Малко е студено само, но  като се има предвид смъртта - болката и агонията , студа се търпи. Поне докато още я има душата. Утре може и да не е така . Утре е 40-ят ден. Тогава пак ще опитам да погледна с нежност красивото букетче. И нежността не е по-различна след смъртта- пак си е нежност. Поне 40те дни си беше.

Кой? Аз ли ? Не, не аз. Любовта ми умря преди 39 дни. На 14ти февруари. Глупаво съвпадение. Точно тогава да умре! На своя ден. Всъшност не помня много добре как точно се случи. Все пак тогава празнуваше и виното.Помня само лютия скандал който си устроили Любовта , Разочарованието и Болката. Май се караха , защото ти не дойде. Скубеха се и се хапеха, а накрая видях любовта да лежи окървавена и безжизнена. Бяха я убили. Било е болезнено- виждаше се по следите от борбата.  Не ми стана тъжно за нея. Тя и без това толкова се мъчеше, горката. Е, какво да се прави... Връщане назад няма. Не можаха да я върнат нито думите, изречени след това , извиненията, съжаленията, нито дори цветята, които носеше.

Сега стоя тихичко и чакам да доиде утре . 40-ят ден. Да видя дали ще си иде душата.Или ще си остане с мен да се радваме синьото небе. Дали ще виждам всичко красиво около мен? Може пък тя поне да иде в чистилище някакво , да се прероди по-чиста , излекувана и готова за нова любов.

  И макар  "морал" и "вярност "да са се  превърнали в чупливи  думи; И макар че всички сме наясно, че и жени, и мъже сме част от един особено модерен  разврат,  ние не говорим за това.. Сигурно защото все още вярваме в любовта. А тя не може да се подмине, дори когато "моногамност" звучи  странно, някак смешно..  И се научаваме да обичаме при нови  условия, адаптираме се към новия морал, за да не ни пречи той да чувстваме. А любовта ни учи всичко да търпим и всичко да прощаваме.
 Уча се да те обичам такъв, какъвто си. Изневеряващ, свободен, див..Аз не се страхувам - изневерявай, бъди себе си. Аз не искам свободата ти-  искам да ти дам своята. Да бъда тихо до тебе, въпреки всичко и всички,  да изтърпя всичко за тебе, да те имам и да те нямам едновременно. Да търся своя си смисъл. Да имам невъзможното, но да не мога да го обхвана.  Да те гоня, да се боря, да плача и крещя, да се влача ,  и пак да се връщам при тебе- обсебена, неуморна , полудяла. Не ме е страх- бъди с други, влюбвай се дори- живей, аз  ще те обичам, ще се науча да те обичам така. И един ден , изморени, но помъдрели, ще стоим на накоя пейка в парка, хванати за ръка, и аз ще намеря сили да ти кажа- "Аз успях-съхраних любовта.  Любовта е вечна!"




 

 

 Ако светът вземе, че наистина свърши,  сигурно бих направила някакви неща като за последно... Да помисля...

1. Искам да кажа на обичаните, че ги обичам..и защо ги обичам.
2. Искам да кажа на тези, които са ме наранили, че ме е заболяло, и че не ми пречат, не ги мразя, и ще ми мине. Ще простя.
3. Искам да  се кача на връх Олимп и да изкрещя на целия свят, че боговете не са чак толкова на високо..
4. Искам да карам мотор на задна гума.
5. Искам да правя секс в излитащ самолет.
6. Ще кажа извинявай на неколцина.
7. Ще разкрия и най-грижливо пазените тайни.
8. Ще се подложа на хипноза, за да видя какво се крие в подсъзнанието ми и кои са причините Аз  да съм Аз...
9. Ще кажа на хората, които не ме обикнаха, какво съм искала и какво са пропуснали  да видят в мен.
10. Искам да смачкам от бой някой насилник/изнасилвач/някой от лошите.
11. Искам да прегърна някое улично дете и да му кажа, че светът всъщност светът не е толкова  грозен и мръсен..и искам да ми повярва.
12. Искам да танцувам на улицата под съпровода на въобръжаема музика като Али Макбийл.
13. Искам да кажа на майка ми и баща ми, че всъщност съм добро дете  :) и има и по-лоши от мен :)
14. Искам да отслабна! ( наред със всички други неща, тва звучи супер идиотско... ама искам! )
15. Искам да нарисувам Любовта  с тебешир на улицата, за да бъде Тя част от "Моят път".
16. Искам да чувствам,  да пропадам , да полетя... като за последно..

Май това искам засега ... ако светът наистина вземе да свършва... сигурно ще се сетя за още нещо, което искам да направя, което не искам да пропускам..

Ден  шести. Днес ме добави и във Фейсбук.. Много мило  момче. Нарича ме сладурана, мацка, котка и всякакви такива мили неща. И секси- правил си е снимки гол до кръста, стегнал бицепс пред огледалото ... Добави 8 от моите приятелки в приятели- сигурно иска да ме опознае и се интересува от близките ми. Покани ме на кафе, аз обаче внезапно се разболях..Каза, че ще ме излекува с "edna botilka balantais 6e q ispiem i 6e se opravi6 " Грижовен е ....  "hai di de piemi sekafe"- каза ... натоятелен е... Значи наистина ме харесва ..Искрен е и  е романтик-прати ми роза нарисувана от @ на съобщение ,  каза ми всичко, което иска да прави с мен .И е възпитан, използва думички като "molqtise", а статусът му е "pratetimi nqkoq kravichka za fermata akoobichate"...мисля че ще се получи нещо между нас.

Чакаш ли ме? Идвам си. Посрещни ме там, на старото място. Искам онази усмивка, заместваща прегръдката между влюбени, когато се виждат след дълго отсъствие.
 Моля те, започни отново ненужен разговор, ей така, да скъсим разстоянието. Ще ти разкажа набързо, припряно - как върви при мен. За работата, за приятелите,  за живота като цяло. И .. искам ли да знам за теб? Само ако не боли. Кафе? Не, карай у вас.Няма смисъл да продължаваме разговора.Защо да си говорим за залези и цветя- не е като едно време. Вече казахме достатъчно. Просто ме прегърни- не скъсихме ли вече разстоянието? Прегърни ме силно..целуни ме. Тук на стълбите. Докосвай ме, нетърпеливо, забързано, както някога. Както се целува от обич.  Студено е- ръката ти, стената зад мен, но ти продължавай. Сега ще влезем , ще се стопля. От дъха и целувките, от забързаното темпо. Докосвай .. дай ми дъха си, дай ми нежност, дай ми всичко пропуснато. изтрий самотата и разстоянието. Изтрий времето без теб. Не спирай- толкова много искам още, толкова много има за наваксване. Хвърляй дрехите, нека останем само двамата. Целувай, оставяй следи по кожата , Остави следи от ръцете си  по мен , остави  ми болка, за да помня.  Дай ми част от теб отново.  Стани част от мен само за миг, но  за цялото това време без теб. Събери разпилените мигове , всичкото време- нека бъдем сега. Притискай ме силно, стискай ръката ми, вплетена в твоята. По-силно. Не оставяй разстояние между нас. Събери всички  мигове в един. В този миг сега. Събери мен и теб в едно. За да ме разрушиш отново. За да се разпилеем отново -  аз , ти, миговете.

След 8 часа гледане в монитора, скачане върху  Ф5, една и съща песен на repeat, не само че се чувствам като надрусана... ами даже май започвам да я разбирам (песента)... Трябва да си намеря разумно занимание, когато нямам работа... Просто трябва... Почти на глас споря със съществуващия вече превод... Убедена съм че я разбирам, колкото и надрусано да звучи всяка дума...
 Ще ми се пръсне главата всеки момент... Още малко и се прибирам вкъщи ... час-два почивка  и пак пред монитора.. Какво безцелно съществуване..А даже няма смисъл да излизам.. ще се напия още по-безцелно... и въпреки че това ще е собственият ми, осъзнат избор да се саморазруша...утре ще ме е яд че съм го направила. Изтъквам си хиляди причини да не го правя, прочитам едно-две полезни неща, за да успокоя  съвестта, че имам някакво развитие, че не се разпадам, че не пропадам... а песента продължава да ме побърква... Много надрусана песен, за саморазрухата..." Неясна  и сладка като хашиш... " ...

Света Тереза

Сядайки в ъгъла, просто за малко повдигане на духа.
"Когато изкарвах парите си, платих си за всеки цент"
Сядайки с детето си, вятърът развяваше прахта,
беше смела, като уличната светлина - неясна и сладка като хашиш.
Пропаднала в дупка , ще си отиде скоро,
тя се моли -" О, Света Тереза, по-възвишена от луната!"
"Тя се протегна за малко от моето блаженство и ме погледна.
Знам, че всички я виждаха така, както аз
Тя проследи движещата се редица от хора по улицата
и каза:“Това ще е мястото, където ще те прегръщам, когато спиш като дете...”
Пропаднала в черна дупка, тя ще си отиде скоро,
тя се моли - "О, Света Тереза, по-възвишена от луната!
Това от което имам нужда се заражда в мен"
Тя казва:
"Всеки камък си има история, като броеница ,
Света Тереза от ъгъла , това е малко престъпление,
а когато аз изкарвах парите си, си платих за всеки цент."
Пропаднала в черна дупка, тя ще си отиде скоро,
тя се моли - " О, Света Тереза, по-възвишена от луната!
Ти ме зовеш от небесата.
Ти ме зовеш от облаците...
Има ли нещо, което си забравила да ми кажеш?
Кажи ми го сега, кажи го, кажи го...
Покажи ми, Тереза, чувствам те зараждаща се в мен...
Всеки камък си има история, както броеница..."